* * *
Най-после...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Най-после ще мога да те видя.
Най-после ще подържа дланите ти,
ще те погледна в очите и ще ти кажа,
че те обичам.
Най-после,
ще докосна тялото ти,
ще целуна устните ти,
ще те прегърна...
Дали ще е нощ или ден,
едва ли ще е от значение за мен.
Нали ще съм с теб,
само с теб...
А дали ще почувствам любовта ти,
дали тя съществува,
или за мен е само сън, мечта... илюзия...
Въпрос, на който най-после ще намеря отговор.
Най-после... размечтах се...
Но нали за това са мечтите,
да се сбъдват понякога...
Ех, мечтателко!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Иванова Всички права запазени
