* * *
И тази вечер луната е тъжна,
сърцето ми се свива от болка
и не мога да заспя.
Спомням си вечерите прекарани заедно.
Колко много нежност,
колко много целувки,
страст?...
Все още копнея за теб,
за тялото ти, докосванията ти,
прегръдките ти.
Представям си, че отново сме заедно,
изгарящи от любов и страст
и ми липсва всичко това...
Мисълта за теб ме е обсебила изцяло,
като че ли не съм аз...
Нито тялото ми,
нито душата ми вече не е същата.
Лутам се в този свят, като скитница...
Загубих любовта ти,
празно е в мен...
Измъчих се, изстрадах тази любов
с цената на много болка и сълзи.
Дадох всичко от себе си -
любовта си, тялото си, душата.
Борих се за теб до последни сили -
вече не мога, нямам сили...
Едно тяло, празна душа,
наранено сърце
и любовта ми към теб -
само това ми остана...
Това ли е любовта до болка?...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Иванова Всички права запазени
