***
* * *
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на Петър Христов
Ще дойда пак със скитащия влак
след толкова безпътни гари,
за да се спра, за да усетя пак
ръцете ти – треперещи и жадни.
Ще дойда пак, за да ти кажа
Колко много искам с теб да помълча,
да се вслушвам в теб, а не във думите
за хиляди безсмислени неща.
Устата ми се схвана вече от приказване,
за да не чувам как сърцето ми мълчи ...
Но днес отново бие и разказва ми
за слънчева усмивка и за две очи.
Очите ти, в които се оглеждам
и искам да остана там.
За да си спомня всичко, във което вярвах,
за да забравя онова, което знам.
Ще дойда пак със скитащия влак,
за да съм с теб, за да сме двама,
за да почувствам пак... за да повярвам пак
във две очи. И да остана.
12. март.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Георгиева Всички права запазени
