***
***
Сънувам често аз дъжда напролет,
и винаги сред гаснещи мечти,
сънувам същия прекрасен полет,
с който всеки в Светлина ще проблести.
И сънища, и сънища безспирни,
напомнят за отминало "сега",
за вопли вечни, за коси немирни,
за очи дълбоки, за такива чудеса.
Отново изгрев и отново там е,
въздигнатият храм, въздигнат и за миг
повярвах, че е там отново пазен,
но са бури, и вълни, скали... и после заник.
Сънувам често аз дъжда напролет,
и винаги сред гаснещи мечти,
сънувам същия прекрасен полет,
с който всеки в Светлина ще проблести.
И сънища, и сънища безспирни,
напомнят за отминало "сега",
за вопли вечни, за коси немирни,
за очи дълбоки, за такива чудеса.
Отново изгрев и отново там е,
въздигнатият храм, въздигнат и за миг
повярвах, че е там отново пазен,
но са бури, и вълни, скали... и после заник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фредерик Фон Рихардщайн Всички права запазени
)