* * *
Не се превръща сама водата
в дъга над хоризонта далеко,
сама не се ражда тъмата,
нито светът, нито човека.
В дъга над хоризонта далеко
не се превръшта сама водата.
Трябва и ти да станеш пламък,
слънцето трябва в дъжда да се вгледа
и да потъне в него нямо,
светлината и сянката са съседи.
Слънцето трябва в дъжда да се вгледа,
човекът трябва да стане пламък.
Често си казвам, какво сме ние. . .
Ние сме капка от времето само,
носим живота като свод без светии,
болките, красотата му няма.
Ние сме капка от времето само,
ала събрани в едно, дъжд сме ние!
в дъга над хоризонта далеко,
сама не се ражда тъмата,
нито светът, нито човека.
В дъга над хоризонта далеко
не се превръшта сама водата.
Трябва и ти да станеш пламък,
слънцето трябва в дъжда да се вгледа
и да потъне в него нямо,
светлината и сянката са съседи.
Слънцето трябва в дъжда да се вгледа,
човекът трябва да стане пламък.
Често си казвам, какво сме ние. . .
Ние сме капка от времето само,
носим живота като свод без светии,
болките, красотата му няма.
Ние сме капка от времето само,
ала събрани в едно, дъжд сме ние!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Михайлова Всички права запазени
Не спирай да пишеш така!
