* * *
В случаен поглед, може би,
във някой предишен живот
са се срещнали наште души
и внезапно открили... Любов.
И времето за миг застинало
пред обичта ни да се преклони,
и останал в душите завинаги
неугасващ спомен за дългия миг
на безвремие... Векове след това,
в себе си много пътеки изминахме
начертани, уж от щастлива съдба,
а подслон не намерихме никъде
да си стоплим душите... Така
осъзнахме - толкова страшно сами,
сме се скитали, обеднели за пламъка...
И за твоите жадни за огън очи
във Времето мойте до болка изгаряха.
И днес отново То се умори... и спря -
Съдбата ни нелепо се повтаря,
но този път, дано стрелките обичта
за дълго споделена да оставят...
...Съдбата ли !? Да я оставим да си тича!
Безвремието не може да ни вземе.
Погледни ме в очите - когато обича -
не познава сърцето думата време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
