15.08.2006 г., 22:22

* * *

155 0 26
Изпратих с вятъра душата си
да те прегърне.
Усети ли?
На утрото с първите лъчи,
поне един от тях да се усмихне,
когато те докосне.
Така си пожелах, така и му заръчах.
От изгрева набрах искри,
любов на бели капчици в тревата.
Да бъдеш светъл и блестящ и ти.
И бял.
И чист.
Каквато е душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари