* * *
Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни
и птици до късно ще пеят в горите през юни.
Луната ще чака, стаила дъха си във мрака,
да срещне светлика високо, високо в клонака.
Земя и небе ще се срещнат за прошка в морето,
където ще грее отразено крилото на чайка,
от душата на топлия източен вятър подето,
а свободата ще пее, повикана светло с вълните.
Небе ще кръстосват надлъж любовни комети,
и звездите ще палят лунен фар във тъмите,
Две споделени в очите пред портата думи
път ще проправят сред тихите пясъчни дюни.
Ще поникнат цветя от горещата пепел,
и пеперуди деня ще изпълнят с усмивки.
Ще шумят сред градини немирни детските стъпки
и сънят ще се връща, цял обсипан с рапани,
приказки плискащи сред морето събрани
Врабци ще си спомнят до късно по селските порти
безкрайните ниви слънчогледни кохорти
Нехайно звезда ще се хване в капана за мишки...
Ще клюмат кротко стрехите над цъфнали вишни,
вечерно сгушени в крилатите пчелни въздишки.
Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни
и птици до късно ще пеят в горите през юни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
много интересно изживяване