* * *
ЕДНА ТРОХА ЛЮБОВ
ВЗЕТА ОТ ХЛЯБА НА РАЗДОРА
Е КАТО ЗАГУБЕНА ОТРОВА
ТОВА ЛИ Е НАшЕТО СПАСЕНИЕ В СВЕТА?
В ТЕЗИ СКЪПИ ВРЕМЕНА
ДОРИ И ЛЮБОВТА НЕ СТРУВА
А НИЕ ХРОРА СМЕ-И ХЕЙ ТАКА
ПРЕВРЪщАМЕ ЖИВОТА СИ В РАЗРУХА.
ЕДНИ ОчИ ГЛЕДАщИ НАГОРЕ
ВЕДНЪЖ ЗАТВОРЕНИ НЕ МОГАТ ДА СТОЯТ
ВСЕ ТОЗИ ГЛАД ВСЕ ТАЗИ УМОРА
ЗА ОБИч ЗА ТРОХИчКА ХЛЯБ.
ВЯРАТА СЯКАш ПОТЪНА В ЗЕМЯТА
ОСТАНАХА НЕЗБУДНАТИ НАшИТЕ МЕчТИ
ЗАщО ДА ВЯРВАМЕ В ДОБРОТО
КАТО УТРЕ щЕ НИ ПОКОРИ СМЪРТТА?
И ТЪЙ ГОЛИ ГОЛЕНИчКИ
БЕЗ ДРЕХИ С ПУСТИ СУРА
щЕ ОТЛЕТЯТ ДУшИТЕ НИ В БЕЗКРАЯ
,А НИЕ щЕ КОПНЕЕМ РАЯ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДЪНКОВА Всички права запазени
