* * *
Искам да те имам целия<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
да си мой
всички двадесет и четири часа
в твоето денонощие;
аз да срещам първия ти поглед
сутринта.
Мен да парят със възторг и страх
мислите, пред друга неизречени
да въставам срещу твоята упоритост
и след борба да се предам
на победителя.
Искам да те имам целия
все едно
дали си винаги със мене,
все едно
дали се срещаме набързо,в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чийто срещане светкавица се ражда)
все едно
стига, като се погледнем
да се видим чак до дън-душа
и когато сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота
да те нося в себе си
като сърце туптяло
и да знам, че си изпълнен с мен
като слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел…
Много ли ти искам?
- По- малко не мога.
Това стихотворение е на баба ми Мария. Тя много обича да пише и затова искам да споделя нейните творения с посетителите на сайта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
))) 6те предам за поздравите към баба ми.
