***

         Небето свъси оловните си вежди<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

         и изля върху земята воден гняв...

         Сам. Пулсира тишината. Без надежди...

         Някъде се чува песен на Едит Пиаф...

         Чакам телефонът да звънне

         и разпръсне тишината твоя глас...

         Как ми липсваш! О, как искам

         ти да си до мене в този час!

         Жадувам да помилвам косите,

         като вятъра ласкав, игрив...

         Да изтрия влагата ти от очите

         и да бъда безкрайно щастлив!