* * *

Тичам задъхана по малките стълби, задъхана спирам пред твоя прозорец, ти мое малко дете стоиш тихо в кошетката и плахо поглеждаш към мен. Позна ли ме ? - ти не ме помниш, пеленаче оставих те аз. Сега тихо стоиш, следиш моя поглед, за теб непознат и непозната съм аз. Може би трепна сърцето ти малко, може би ти ме позна? може би, ах, колко жалко, че ти си само и аз съм сама. Как безразлично ме гледаш сега с малките сини очи, но ето че влиза медецинска сестра и вече забрави ме ти. Сега се усмихваш на нея - сестрата, и към нея протягаш ръка, как страдат, за майчица страдат децатa, нима виновни има за това? Може би утре, когато ме няма, може би днес и пред мене дори, ще кажеш на нея с усмивчица - "мама" без да знаеш как ще ме боли.