* * *
Затворих очи и полетях
нагоре и все по-нагоре.
Някой отстрани ми ръкопляскаше,
друг ми стискаше палци,
а трети се молеше
час по-скоро да се събудя
и да падна в калта.
А аз, лекокрилата,
не знаех,
че всъщност не съм се отделяла
от земята...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станка Парушева Всички права запазени
Страхотно! 