* * *
И този ден отмина. Оцелях...
Преваля слънцето зелените баири.
Ще се търкулне някъде зад тях
и ще изчезнат кървавите дири
от залеза му. Ще настъпи мрак
и птиците във двора ще замлъкнат.
Луната ще се ококори пак,
щурците ще раздвижат лъкове...
Докато гледам някой блудкав филм,
ще пия евтина и слаба бира,
ще недоволствам от съдбата си наум
и няма да ми дава мира
натрапчивото чувство, че съм сбъркала.
И ще се лутат мислите бездомни,
във скута ми ленив котак ще мърка,
ще се оплитам в мрежата от спомени
и скуката ще ме побърква...
Ще ме обвземе лудото желание
лицето ти със длани да обхвана,
да пропътувам невъзможни разстояния
и във дъха ти да остана...
Преваля слънцето зелените баири.
Ще се търкулне някъде зад тях
и ще изчезнат кървавите дири
от залеза му. Ще настъпи мрак
и птиците във двора ще замлъкнат.
Луната ще се ококори пак,
щурците ще раздвижат лъкове...
Докато гледам някой блудкав филм,
ще пия евтина и слаба бира,
ще недоволствам от съдбата си наум
и няма да ми дава мира
натрапчивото чувство, че съм сбъркала.
И ще се лутат мислите бездомни,
във скута ми ленив котак ще мърка,
ще се оплитам в мрежата от спомени
и скуката ще ме побърква...
Ще ме обвземе лудото желание
лицето ти със длани да обхвана,
да пропътувам невъзможни разстояния
и във дъха ти да остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Симова Всички права запазени
