* * *

Кога ще се разгърнем в обяснения, Лишени от дълбоки сложни казуси И простичко ще промълвим “Разбирам те!” Ти моя си, във теб съм аз и мислено Прегръщам всяка сричка, всеки дъх и мисъл вироглава . Речта е сложна плетеница и бяга и промъква се. Така желаната, така ранената, сърната Истина, изтощена изнемогва в тъмни блянове. Завръщат се от Запад прежни облаци, да хвърлят семето си – бесни паяци – отровни със дъха си плесен, перлените окрилени идеали внесъл отвъд пределите на черни делници, раздърпани от подвизи на великани – мелници. Звънят в паницата монети-сребърни, одраскани от кървави еврейски помисли ехтят в мъглата маршове отмерени. Значението на смисъла е точно приложение на истината, вплетена в представите за тих покой, желание за мир, радение. Съчувствени отенъци в зениците разтапят сенки омерзителни в падение и те отплуват в нищото, родило ги във гърчове предсмъртно-добродетелни... Защитата на вятъра обгръща ме, завесите повдигнато оглеждат се и пламъкът ги лизва в хищни трепети. Денят угасва, пламват факели. Житата просват се отровени. Косата няма я – не гали тя стъблата. Шумят две вади - път пробиват си.