* * *

В тъмносинята нощ под чадърите

аз лежа полугола на пясъка-<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

малка кърпа около кръста ми,

обеци и халка на ръката.

Не венчална, а станиолена-

шоколадова сянка от щастие

да направи горчилката сладка,

да излекува душата ми…

Ровя с пръсти във ситния пясък,

чупя нокти, до кръв хапя устни.

После вадя ръката от пясъка.

Без халка, без мечти, без илюзии.

Искам пак шоколадово щастие,

искам моята сладка илюзия…

*   *   *

Всъщност искам да хванеш ръката ми,

да ме целунеш по устните,

да погалиш пак нежно косата ми,

да сме щастливи в нощта под чадърите…