30.09.2004 г., 0:05

* * *

134 0 0
Прости ми,
прости ми пак за хилядите грешки
и слабостите ми прости.

Да.Знам.Това не е човешко.
Не заслужаваш моите лъжи
Така добър и толкова обичащ,
отново си при мен в нощта.
Не трябва с мене ти да бъдеш,
а с друга някоя- от мене по добра.

Замълчи!Не казвай пак, че ме обичаш,
че за тебе съм единствена.
Не ме моли, на теб не ти прилича...
Та аз сам злата, грешната.

Дали ще мога да обичам
по този начин някой аз.
И ако той ми причини това,
ще бъда ли готова да простя?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кринова Всички права запазени

Коментари

Коментари