* * *

Светът ли свърши?
Слънцето ли залезе,
та изведнъж над душата ми
                        притъмня?!
Хорската глъч в един звук
                        се сля
и сякаш времето спря...
... Нещо стана...
Не зная какво,
но се разбиха мечтите ми
и камбанката на смеха ми
си счупи езичето...
Нещо си тръгна.
Не зная какво, но...
нещо завинаги си отиде.
С плачещи стъпки,
с нестройно похълцване
си взе сбогом с дома ми.

                   София, 96г.