* * *
Цигарата дими,
в мен препускат образи.
Чашата тежи,
мечтите са обляни от сълзи,
вникни в сърцето ми,
нима не разбра - нараняваш ме ТИ!
Защо вършиш тез злини,
защо съсипваш ме ти,
Защо приятелите ми
знаеш - там много ме БОЛИ!
Искренно кажи , с какво
заслужих тези дни
и мъка в мен да гори!
Едва ли /само/ виновна си ти,
Но или ме вземи ,
или далеч /от мен/ бягаи ти!
Кошмар преживях един,
за втори сили нямам
РАЗБЕРИ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Костадинов Всички права запазени
