***
Думите осъдени на смърт чрез разстрел
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош
Бащата уби своите деца
за да похапне от тях крехко месо
застаряла бе дори гордостта
а нямаше вече друго какво
Мисълта се скри в черупка от орех
остави реката да носи живота
и така човек от човека отне
всеки да върви в свойта крохота
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Спасов Всички права запазени
