*** *** ***
на компанийката
Вечер естествена. Нощ неочаквана.
Потъване в нечий сън.
Нещо неказано.Явно наказване,
излято в усмивка и чужд възторг.
Тихо напиване.Скрито въздишане.
Плахо докосване в неприличен танц.
Всичко завърта се в полусънна смесица
от алкохол и чужд аромат...
Жълто такси ме отнася в нощта.
Чужди ръце ме теглят на там.
Шумно пътуване,кратък смях;
очи немирни,лице за грях...
Сигурни длани ми постилят да спя.
Завърта ме вихър от танц и нега.
Бавно потъвам.Далеч съм сега.
Всичко е бяло...И тишина.
Сьбуждам се рано в чуждо легло.
Нощта се размива в алкохолно петно.
Осъзнаване кратко и въпрос:"Кафе?",
това е нормално и е добре.
Топли очи,любопитни ръце
ми носят прясно кафе.
Събуждам се бавно.Кафето горчи.
Музика тиха.Клайдерман ли звучи?
...О,мълчи,сърце,замълчи!
Будна съм вече.Не ме боли.
2004г.
Вечер естествена. Нощ неочаквана.
Потъване в нечий сън.
Нещо неказано.Явно наказване,
излято в усмивка и чужд възторг.
Тихо напиване.Скрито въздишане.
Плахо докосване в неприличен танц.
Всичко завърта се в полусънна смесица
от алкохол и чужд аромат...
Жълто такси ме отнася в нощта.
Чужди ръце ме теглят на там.
Шумно пътуване,кратък смях;
очи немирни,лице за грях...
Сигурни длани ми постилят да спя.
Завърта ме вихър от танц и нега.
Бавно потъвам.Далеч съм сега.
Всичко е бяло...И тишина.
Сьбуждам се рано в чуждо легло.
Нощта се размива в алкохолно петно.
Осъзнаване кратко и въпрос:"Кафе?",
това е нормално и е добре.
Топли очи,любопитни ръце
ми носят прясно кафе.
Събуждам се бавно.Кафето горчи.
Музика тиха.Клайдерман ли звучи?
...О,мълчи,сърце,замълчи!
Будна съм вече.Не ме боли.
2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени