* * *
Посветено на една есен, без значение коя...
Листата ме посрещат от вратата...
Разстилат се като килим по двора за моите окаляни подметки.
Дъждовни локви се усмихват на краката,
толкова отдавна неидвали...
А аз вървя
и се прибирам
назад във времето<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
със плахите си стъпки-спомени
въртя се в кръг,
попадам във черупката на охлюв,
за да се върна в реалността,
в процепа към небето-
магнитът с противоположен полюс,
който ме дърпа,
сграбчва,
отнема от миналото...
...
животът...
тук
и
сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
Много е хубаво!
