***/***
Отиде си.
Стопи се в мъглата.
Останах сама до прозореца
с тъга и нямо очакване
да се върнеш.
Мълча. Взирам се в нищото.
Моля небето да завали,
а самата не мога да плача...
Господи, толкова ме боли!
Позволи ми да дам израз
на мъката, която влача
не след мен, а във себе си...
... Разбирам- ще завали,
когато се разсее мъглата...
1994г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
