20.11.2005 г., 1:10

* * *

117 0 0
             Главата ми е пълна със стихове,
             но отдавна не ми върви да пиша.
             Става ме яд на себе си,
             всеки вижда свойта вина, но мълчи.

             Във времето е легнала ужасна тишина,
             страхувам се да гледам право във очите.
             Опитвам се да кажа нещо, но не мога -
             устата ми запушиха със лицемерна длан.

             Защо мълчиш, когато те тъпчат -
             стани и тръгни гордо напред.
             Застани срещу вятъра с разтворени шепи,
             разпилей думите по калния път.

             Защо не казваш нищо за своя защита, 
             когато другите зверски те оплюват.
             Избърши се с ръка от злобата на грубите
             и се усмихни, ей така...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари