14.03.2006 г., 19:32

* * *

117 0 12

Научи ме да рисувам <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

залези върху стъкло,

научи ме да дочувам

със невидимо ухо.

 

Научи ме да измислям

стихове за пролетта,

научи ме да изпитвам

неранена любовта.

 

Научи ме да се боря

със чудовищата вън,

а когато уморя се 

да изпадам в сладък сън...

 

Научи ме да поглеждам аз

врага си във очите,

да говоря с ясен глас

за правата на жените...

 

Научи ме да умирам,

но да мога да летя.

Научи ме да разбирам

смисъла на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е
  • Много сладко стихотворение! Очудвам се, че никой не го е коментирал до този момент. На мен много ми хареса. Чете се много леко, като песничка е. Чудесно е римувано. Ритъмът малко куца в единия куплет. Защо не го промениш - "а когато се уморя", да бъде " а когато уморя се".
  • Браво!Много е хубаво наистина,харесва ми!/6/
  • Благодаря ви.
  • Мерси, Вени! Ами какво да ти кажа. Използвах думата "Уморя" при положение, че на о-то има ударение, макар и да звучи малко селско, но нали да се римува със боря, иначе права си, може би трябва да го променя.