* * *
* * *
И да ме хвалят
от очите ми мед не тече.
Аз съм от хората, дето обичат
В стъпките им вода да потече
за жадните.
Аз съм от хората, дето все тичат,
без да броят обувките, изтритите.
Обичам шапката да ми стяга
и в дирите си прах да оставям –
от подметки и от ходила.
Стъпвам навсякъде,
стъпвам и боса – и в тръне, и в прах –
и не забравям ръката
пътека пред мене постлала.
Обичам хора –
на езика със сол,
на сърцето с шекер,
с очи ясни, незатулени с облак.
Обичам на пътищата, тъмни ивити,
дето душата им е в тревите,
посоката – тайна,
снагите им да разплитам.
Търся биле омайно –
в дните си да го положа.
Ако някой попита за мен,
с омайниче да го закича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Василева Всички права запазени
