* * *

Обичала,а той-не я обичал...
Тя вярвала,а той-и се присмял,
в любов измислена
         с насмешка и се вричал,
любовни песни-с присмех
                               и запял.
Тя вярвала,а той-така си лъгал-
с усмивчица и глупави слова...
Така по малко,тихо я изгубвал,
така по малко губел любовта...
Тя плакала,а той-пък друга
                                лъжел...
Било и пусто,но-вдигнала глава...
Завинаги я той изгубил,
за мъничко-останала сама.
Тя с друг вървяла,той-самичък
                                плачел,
лъжите му се губели в нощта..
в капана собствен тъй внезапно
                                  паднал-
оклюмал нос,склонил смирен глава.
И често търсил дума-да излъже
неистовата болка и тъга...
Едно разбрал-че цял живот не може
да печели всичко със лъжа.