* * *
НЯМА ПРИВЕТ, НЯМА МОЛЯ,
А ЗА БЛАГОДАРЯ ДА НЕ ГОВОРЯ.
ТАКИВА ДУМИ, МАЙ НЕ СА НА ПОЧИТ,
ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ РЕЧНИКА
ДОРИ НЕ СА ЗА ПРОЧИТ.
ОСТАНАЛИ СА САМО:
АХ И ОХ, И СТИГА -
ТОВА УЖАСНО МЕ НЕРВИРА!
ТРУДНО МИ Е ДА ГИ РЕЦИТИРАМ,
КАМО ЛИ ДА ГИ РАЗБИРАМ.
КОГАТО ПОКРАЙ НЯКОЙ МИНА,
С БЛАГ ПОЗДРАВ
ИСКАМ АЗ ДА ГО РАЗМИНА.
ДА ЧУВАМ ДУМИЧКИТЕ СТАРИ,
ЧЕ С АХ И ОХ, И СТИГА,
ВЪЗПИТАНИЕТО В НАС
ЩЕ ДЕГРАДИРА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
