* * *
Разкъсвам се на две
между теб и него.
Ах,как боли! Кървя.
Кой път да избера?
Крещя!
Притъмня в душата,
объркана е, и се скита.
Не зная кого да избера,
няма светлина.
Бродя,блъскам се
из чувствата свои.
Блъскам се в себе си дори.
На кръст разпъната стоя,
не издържам болката…
И пак крещя,крещя!
Няма светлина,
няма път,няма прошка.
Грешна съм,и съм сама-
наказанието мое,
за това,че обичана съм аз жена.
А смелост нямам,
своя избор да направя,
и да следвам любовта.
На кръста разпната ще остана
със запалена душа.
С чувства към двама разпиляни,
аз ще изгоря.
И сама,сама…
Това е моята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
