* * *
Танцува безумния вятър в нощта.
Затворих очите си,
широко разтворих прозорците в душата си,
очаквайки хладната милувка на сребристия полумесец.
Кукумявка зловещо изплака, някой береше душа...
Мракът се спусна ниско,
ехиден смях закънтя в ушите ми.
Загледана в безумния булевард, закрещях...
Светлините на рампата угаснаха,
заглъхнаха стъпките по сивите улици.
Едно такси профуча със свистящи гуми,
безмълвно прошепнах своята молитва.
Погледнах нагоре,
сред златистата броеница
на черно-кадифената бездна
две планети се срещнаха -
роди се падаща звезда,
проблесна, освети душата ми
и в мига, умираща, потъна...
04.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
