* * *

Радост цареше в мойто малко сърце,
ала накрая се оказа измама,
усмивка блестеше на мойто лице,
но щастие вечно разбрах,че никъде няма
Пъхнала в джобове дълбоко ръце
скитам по алеята празна и тиха
изгасва бавно деня,потъмнява силното синьо  небе,
болката силна,очите мои откриха
Пейзажите,друг път за мен били са тъй красиви,
бяха те вълшебни...
ала днеска струват ми се някак сиви,дребни..
Момиче с лице натъжено
върви по стария път
скита само от тъга обкръжено,
притиснало в болка своята гръд
Скалите,морето..и чайка една
стои там момичето клето и рони сълза след сълза
Поглежда водата и ахва "Но това не е ли той?!",
но това е отражение само,внезапно се излива порой
Вали ,а дъждовните капки
сливат се с тези сълзи,
каква ли болка изпитва,
че така тъжни са тези очи
Може би загубени спомени търси,
докосва се пак до страстта,
от небето зловещо капки се ръсят,
усеща се аромат от любовта
Това ще си остане май загадка,
 не ще узнаем нии,
защо ли на скалите стари тъй самотна,
девойка тъжна  така замислена стои