***
Тъй красиво сърцето ти в любов ми се кълнеше...
Как ли да допусна и за миг тогава аз,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
че туй, що душата ти тъй искренно мълвеше,
било е следствие от низка страст.
Мислех, че единствена съм твоя -
блещукаща, малка звезда,
грееща там в небосвода,
сгряваща твойта душа.
А сега чувствам се така излишна,
отхвърлена от теб и от света.
В сърцето си усещам болка страшна.
Догаря пламъка на рухнала мечта.
Пролет ще мине и есен ще дойде
и зима и, лято така...
Разбрах, че никога няма, любими,
край морето отново с теб да седя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Вълчева Всички права запазени
