* * *
Когато чакаш пак съня,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
когато молиш се нощта,
да дойде и да те отведе,
пак там-при твоето момче.
При любовта тъй истинска и чиста,
която по-прилича на детинска,
която ти на яве я уби
и сега страдаш,но уви!
Не ще се върне тя при теб,
не ще го видиш пак отпред,
пред твоята врата да чака,
да дойдеш пак,макар и в мрака!
Но всичко свърши, ти успя!
Уби душата….А сега?!
Очакваш, молиш се, ридаеш
и искаш да почувстваш любовта,
искаш ти макар да знаеш,
че няма да възкръстне тя от пепелта!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Светославова Всички права запазени
