* * *
Толкова дълго вървях,
Толкова дълго те чаках,
Толкова обич във думите носех -
Бързах да дойда,
Исках да мога в твоя ден
Радостта да опазя.
Сбърках ли нещо,
Нещо неточно ли казах?
И отново излишна си тръгвам
По пътеката дето
води на никъде.
О, моля те
Само за миг погледни ме -
И поне за довиждане
Усмихни ми се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
