* * *
ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Дойдох при тебе да си поговорим.
Не се усмихвай там загадъчно,
аз знам, че ти не си това,
което може би съм аз.
Очите ти са същите и дрехите са моите,
но ти си друга -
по-добрата си
и хокаш ме усърдно всеки път
Дойдох да поговориме за другия,
за онзи, който толкова харесвам аз.
Ах да, напомняш ми годините
и хитро се усмихваш при това!
Ах да, било ми време
да престана да се влюбвам
и да въздишам всеки ден!
Недей така –
познавам по очите ти,
че го харесваш много ти дори!
Защо ли виждам по лицето ти
издайническите сълзи ?!
Не ме моли!
От него няма да отстъпя
и сантиметърче дори!
Ти остани си в огледалото!
Аз тръгвам.
Казвам ти довиждане!
А запомни -
ТОЙ ще стои в сърцето ми
дори, когато много ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
