* * *
Чупя окови.
Бягам от затвори.
В нищото се крия.
От блатата пия.
В живота се изгубвам,
сред хората се шмугвам.
И опитвам и не мога,
и се разкъсвам от тревога.
А чувството отвътре ме изяжда
и съмнение в мене се насажда,
че няма да се справя със съдбата,
а зная, че ми е в краката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
