20.02.2006 г., 16:34

* * *

158 0 18
Прегръщах те ,преди да те познавам...
Целувах те в съня си, без лице ...
На празник винаги си пожелавах
до твоето да бие моето сърце.

Копнеех те , преди да те  докосна...
И мислено те галех с нежна длан...
А днес безмилостно пред мен стои въпроса:
Наистина ли си остана само блян?

Наистина ли , не успях в тебе
да въплатя живот и красота...
И си оставаш само унес непотребен,
лишен от чувства , непознаващ любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари