* * *
Няма какво да си кажем.
Няма какво да си споделим.
Не гори вече огън в сурцата,
а душите ни тъжат,нали?!
Болят ръцете от потисната нежност
скимти любовта замряла от времето
запушена сякаш с коркова тапа
и молим се да изфрукне тапата
като от шампанско...
Кой ще спаси любовта ни?
Дали аз или ти,но как
с толкова зловещо мълчание...уви!
Вали в моето сърце снега,натрупа
в аизберг леден се превърна любовтта!
11.01.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Минков Всички права запазени
