* * *
Влизаш направо. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Без да позвъниш на звънеца.
Разбиваш вратата с ритник.
Не търпиш възражения.
Разкъсваш обвивката.
Захвърляш я в ъгъла.
Минаваш през мен като мълния.
Тръгваш си както си влязъл.
Рязко и без обяснения.
Оставяш ме гола...
Сама и замислена...
Моля те, поне затваряй вратата!
Все пак това ми е сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крис Всички права запазени
