13 Декември
13 Декември ‘05<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Спомням си разни моменти...поддържат сърцето ми в правилен ритъм. Осъзнавам ,колко съм слаб пред тях. Изчезват всеки ден, като сутрешна роса, осветена от бодрото слънце.
Токова е трудно да преиграеш пред себе си.
Всяка сутрин е една и съща. Мисля се за млад, аз съм 1/5 столетник. Дали ми харесва или не, никой не пита, пясъкът изтича неудържимо...
Не обичам и изядените си пръсти, не знам защо го правя. Не са ми вкусни, не ме боли. Кожата там е твърда...пластмаса.
Ако приятелката ми беше море, знам , че нямаше да си тръгне. Сега се къпеме сами. А беше някак топло, чисто, вкусно. Беше уютно да сме двама. Има и лоши моменти, но за тях нямам времe да се сещам, да мисля...Просто знам , че ги е имало, и какво от това. Давам всичко да знам , че има още едно сърце в моето и заедно туптим, заедно се раждаме. Но дали сега ще имам тази смелост да го допусна ?
Кой има смелостта отново да бъде дете ?
Кой има смелостта да допусне , че отново може да бъде дете ?
А кой има тази възможност ?
И кой ни я дава ?
Никой
Доволен ли съм от това, което съм сега ?
Какво съм постигнал ?
Страх ме е да се изправя ...
...
Искам телефонът да звънне и пак да се смеем...и да си говорим какво ще правим утре. Къде ще си празнуваме 17 –сти. На коя хижа щяхме да отидем ???!????!?!?
Знам всичко, което обича.
Страх ме е да забравя!
Не искам да забравям!
Боли ме глава от напрежение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
