22.05.2005 г., 1:45

20.05.2005г.

192 0 4
Дращя по стената,
няма никой наоколо,
свличам се на земята ,
сенки наблизо ,
а съм тук сам със себе си
и ако искаш откъсни ми главата,
толкова ме боли.
Последното, което може да видиш
е блясък в очите ми,
а как искам да видиш света през моите очи.
Остава да кърви,
просто искам да се усмихна отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • общо взето така си представям че би говорило едно насекомо с наранени чувства. как си избрал псевдонима си?
  • ами то ника ми е случайност , просто се роди първо от една случайно чута песен преди готини на папа роуч ... и от там, само че сложих едно тире, което вече ми стана като запазена марка
    ------
    чувствата се продоляват - все някога помни това, аз все още се надявам
    ------
    а твоето прасе в клетка на антибиотъци как се роди?
  • общо взето така си представям че би говорило едно насекомо с наранени чувства. как си избрал псевдонима си?
  • ами то ника ми е случайност , просто се роди първо от една случайно чута песен преди готини на папа роуч ... и от там, само че сложих едно тире, което вече ми стана като запазена марка
    ------
    чувствата се продоляват - все някога помни това, аз все още се надявам
    ------
    а твоето прасе в клетка на антибиотъци как се роди?