...А душата ми жадуваше за ласки!
...А душата ми жадуваше за ласки,
изпълнена бе с толкоз доброта!
И искаше преди на хората да я раздава,
но живота май не искаше това...
Той някакси за много кратко
ми показа истините за света...
И от малкото дете прекрасно
ме превърна в това,което съм сега...
Съдбата често е такава!
За грешките си плащам с тъга,
а може би за някои
съм много грешна...
Признавам-няма да се оправдавам за това!
Не ми е нужно всеки му да съм потребна.
Нито от всеки му харесвана да съм
според манията му за суетността!
Аз искам да живея,
защото имам право с усмивка да посрещам сутринта!
За еднин човек да бъда нещо
и пред трудностите никога тогава
не ще сломя глава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени

