1.08.2005 г., 19:46

А утре...

635 0 16
Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони
в безсмислени
волности,
гоня химери,
погазвам Светая - Светих.
Лутах се вчера,
днес пак ще е същото.
Обичам и мразя,
а после цари безразличие.
Възседна ме времето -
само напред... без завръщане.
Днес празнувам,
а утре...
Утре ще храня кокичета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • с много малки забележки- поздравления!!!!
  • след подобни стихове се 1удя на дмина с какав акьл ми побликува мойте смешки и осте повече се чудя кой ми ги оценява...
  • Смисълът е важен, важен е смисълът!
  • Зашемети ме!
    Думите не стигат.
    Остава само аромат
    но кокичета...
  • Бриан, произведенията на Найден Найденов са на много високо ниво и се харесват на всички.Това също и на мен много ми хареса.Поздравления!Мисля, че ако прочетеш едно от моите стихотворения, по-надолу в сайта "Когато вече...ме няма", ще можеш сам да си отговориш на въпроса за последния ред, за кокичетата. Поне аз мисля, че това е идеята на автора.