А вечерта…
А вечерта ще дойде изведнъж
и цялото старание ще си тръгне.
И облаците ще заплачат с дъжд,
но никой няма да успее да ме върне.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И ще се издигна над земята,
там където няма студ и мраз.
Но и любовта не е позната…
Дали надолу не политам аз?
А тук отново всичко ще си бъде,
пак същото ще ме забравят бързо.
Не може никой живите да съди,
не може спомен безконечно да ни свързва.
Но аз не плача, просто очите -
са огледало на времето вън.
Валят сълзите от болка самите
падащи птички се реят на сън…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
Поздрави
