Ах...колко боли...
Днес отново заплаках...
Прости ми...
Знам - обещах да не го правя...
Но този път бе някак различно
и много по-силно болеше,
и боли ме!...
За миг се погледнах
в огледалото на вратата...
Не бях се виждала преди така...
Черната спирала се разтичаше
и оставяше по лицето ми бледо-тъжни петна,
като цяло гримът се размиваше,
а бях красива...
Свих се в ъгала и тъй жално застенах...
Разкъсваше се в мене света...
Кошмарът минаваше сякаш на лента,
силует след силует и после тъма!...
И беше ми много студено...
Отчаяно исках да върна мига...
...
...
Няколко пъти опитах да пиша за това...
Но все нищо не ставаше - и сега стихът ми не се получава...
Защо ли?... Аз зная!...
Прекалено е тежка тази вина,
и днес, когато листа изписвам,
сълзите ми падат като отрова от мойта душа...
Прости ми...
Знам - обещах да не го правя...
Но този път бе някак различно
и много по-силно болеше,
и боли ме!...
За миг се погледнах
в огледалото на вратата...
Не бях се виждала преди така...
Черната спирала се разтичаше
и оставяше по лицето ми бледо-тъжни петна,
като цяло гримът се размиваше,
а бях красива...
Свих се в ъгала и тъй жално застенах...
Разкъсваше се в мене света...
Кошмарът минаваше сякаш на лента,
силует след силует и после тъма!...
И беше ми много студено...
Отчаяно исках да върна мига...
...
...
Няколко пъти опитах да пиша за това...
Но все нищо не ставаше - и сега стихът ми не се получава...
Защо ли?... Аз зная!...
Прекалено е тежка тази вина,
и днес, когато листа изписвам,
сълзите ми падат като отрова от мойта душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
Отличен /6/-написах ти я по стар маниер, от "даскаллъка". А на Борислав: какъв е смисъла от римата?
