13.02.2006 г., 21:48

Ангел

176 0 10

Целуната от ангел, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

росата засия.

Тя най- после почувства

в сърцето си небето.

 

Докосната от ангел

тръстиката заплака.

Не бе и подозирала,

че някой я обича.

 

Прегърната от ангел

зората се усмихна

изпълнена с надежда

за по-успешен ден.

 

От ангел вдъхновена

ме осени мойта муза-

поредното й раждане

на стих благословен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари