АРМАГЕДОН
Към гибел ли отива този свят,
поел войните тъй несправедливи.
Светци и грешници без правда да умрат,
кърви земята в утрините сиви.
Плачът на майката в забрадка черна,
сама копала гроба на децата си.
Снаряден вой в тъмата непрогледна,
безмилостен, коварен със делата си.
Исус къде е, идва ли, не знам.
Малцина чакат новото пришествие.
С голяма скръб света е обладан,
пропит от демоничното нашествие.
И кой сега е като Антихрист,
повел душите лакомо към ада.
Защо Исус умря на онзи кръст.
Едва ли бе за собствена облага...
p.s.
Когато в пламъци застене и морето,
а слънцето огромно потъмнее,
звездите ще се срутят от небето,
и само любовта наново ще изгрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
