Аз искам
Исках да те любя<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
яростно и диво,
но постъпих с тебе
неприлично грубо.
Сега останала сама
се чувствам
прашинка от калта.
Играта загрубя-
време е по своя път
да поема и да си вървя.
Не е гордост, не е суета,
аз чувствам се сама
във таз игра.
Без посока и без път-
пронизващо студена
ще бъда kато вятъра в нощта.
Ще бъда мрак и тъмнина,
ще забравя що е топлина,
ще се боря със страстта.
Безмилостна със себе си ще бъда
и така напред ще продължа,
ще се моля-дано да издържа,
че сладък е греха.
А грешница съм аз
и съм жена,
стихия-огън и вода.
И те желая-
искам да горя!
И да плувам искам
в океан от чувства,
да потъвам в теб и да се губя,
а след миг да мога да изплувам.
И пак от теб сама да тръгна,
но щастлива и безкрайно пълна.
И повярвай-
не е женска суета,
не прищявка, дори
не игра, а желанието
на една чувствена жена.
Дали еротика, дали магия
не намирам дума за това.
Аз знам, че исках
да се губя и да чезна,
да пропадам в тази бездна.
Да бъдеш кратер, а аз вулкан
и да изригвам лава най-гореща.
Щом теб в себе си усещам
да бъдем като нощна буря
преди изгрев тих.
Телата бясно да се любят
до полуда,
да танцуват в ритъм див.
А после премалели с теб
да се отпуснем-
да целунеш нежно мойте устни
и след кратичка почивка
пак да продължим.
А, сега искам
просто да те любя
нежно и красиво.
В тишината на нощта,
под изгарящи звезди
да те докосвам,
галя и целувам.
С любов – омая
аз да те даря.
И достигнал ти
до края
аз до теб да се отпусна
и да затворя за миг
своите очи.
И музика да бъдем,
кристален звън
под звездното небе,
но и в тишината да потънем.
Пак със теб да ни е добре
и пак не стига ми това,
аз искам още….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
