Aз просто закъснях
От бялата завеса на годините и дните,
от болката във нощите ,мечтите,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си,
а после просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,да не сторя грях,
да бъда все онази другата и същата
която бях или не бях...
Не достигнах,онзи далечен бряг.
Дори не се напънах да го стигна,
уплашена и мълчалива..какво ли скрих
животът ми е като на длан
с длетото на надеждата изваян,
сега разбирам какво пропуснах,
което ден и нощ копнях.....
Аз просто закъснях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
6+
