Аз съм другата
Имам те, макар за кратко.
Минути бягащи в галоп.
Мигове откраднати от нея.
Да, аз съм другата,
а тя дори не подозира,
но мене адски ме боли,
защото знам, че съществува.
Не приех да я заместя.
Не свеждай обидено глава!
Не бих могла от нея
да те взема просто ей така,
не бих могла изграденото
без свян да разруша.
Затова те любя,
като за последно.
Целуваш голите ми рамене,
гръдта ми тръпнеща,
очаква твоите ръце
и устните ти кадифе.
А после през нощта сама
ще прелиствам тъжно спомена...
И тъй, докато ме има.
След туй смирен до нея
пътя си ще продължиш.
Тя дори не подозира.
Минути бягащи в галоп.
Мигове откраднати от нея.
Да, аз съм другата,
а тя дори не подозира,
но мене адски ме боли,
защото знам, че съществува.
Не приех да я заместя.
Не свеждай обидено глава!
Не бих могла от нея
да те взема просто ей така,
не бих могла изграденото
без свян да разруша.
Затова те любя,
като за последно.
Целуваш голите ми рамене,
гръдта ми тръпнеща,
очаква твоите ръце
и устните ти кадифе.
А после през нощта сама
ще прелиствам тъжно спомена...
И тъй, докато ме има.
След туй смирен до нея
пътя си ще продължиш.
Тя дори не подозира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
